Дюлята - златен дар от градината
Есента и зимата са сезонът на дюлите, но въпреки да имат не едно скъпо качество, постоянно са подценявани поради стипчивия си усет и запичащ резултат. Но дюлята е мечтаният лек за доста системи и органи – както за тяхната профилактика, по този начин и за лекуване на към този момент съществуващи болести.
Дюлята е плод със остарели обичаи. При Цар-Соломоновото ръководство новопостъпилите в брак младоженци да ядат в сватбения си ден дюля за удача и добра прокоба в осъществявания с тествания сватбен живот. Друг, още по-интригуващ факт, обвързва името на Парис и известната златна ябълка, която подарява на богиня Афродита. Преди да се запитате какво общо има въпросната ябълка с дюлята – съществуват доказателства, че по това време в популярната Троя ябълкови дръвчета не са се отглеждали. Този факт навежда историците на мисълта, че ябълката в действителност е била… дюля.
Произход на китното дюлево дърво (cydonia oblonga) се показва сегашен Иран. Разпространено е и в Нова Зеландия, Гърция, Франция, Аржентина, както и по нашите земи. В консервната индустрия дюлите получават мястото си чак през двадесети век. Плодовете на дюлята имат известни сходства по външен тип с тези на ябълките и крушите, само че спрямо тях, за дюлите присъща е безформеността, както и огромните размери, до които доближават, за разлика от другите два плода. Възможно е повърхността на едрите, жълто-златисти дюли да бъде покрита с мъх, само че не е наложително.
Онова, по което сигурно ще я познаете и откривате измежду изобилието от даровете на природата – това е нейният извънредно приканващ мирис, който не може да бъде сгрешен. Всеки един вид дюли, без изключение, има подобен, разликата е само в отенъците – от екзотични тропични плодове, до примамващия мускус, носещ ни асоциация на безценен парфюм.
А знаете ли, че точно стипчивият усет, характеризиращ плода, е това богатство, което прави дюлята незаменима на нашата софра? Специфичното чувство, което то остава на вкусовите ни рецептори, много откакто към този момент сме хапнали, се дължи основно на танина, който в рационални количества е отличен антисептик. В резултат на неговата безупречна работа, дюлята е един неповторим естествен талисман за здраве при битка с инфекции в носоглътката, най-различни възпаления и инфекции като се тръгне от дихателните пътища, мине се през стомашно-чревния тракт, и се стигне до бъбреците и пикочните пътища.
Плодът на дюлята съдържа доста количество пектин, 1.55% целулоза, витамин C, витамин B3 (ниацин), фосфор, калций, магнезий, натрий, а в по-ограничени количества и мед, манган, кобалт витамин A и желязо. Известно е, че дюлята е вероятен извършител на запек, само че положителната вест е, че в случай че потреблението й бъде съчетана с други плодове с изявени слабителни свойства, като да вземем за пример киви и сливи, не би следвало да имате познатите неразположения, които съпровождат независимото приемане на плода. Прието е, че оказва помощ при гастрит или цистит, сварена като запарка дружно със семките.
Самостоятелно сварени изсушени дюлеви листа, потвърдено облекчават кашлицата и други проблеми с дихателните пътища. Отварата успокоява и пристъпите на астма. Въпреки другите изказвания, дюлята, както и множеството растителни храни, си остава най-полезна като профилактично средство в своя необработен, натурален тип, стига, несъмнено, да се употребява рационално и ловко.
При контакт с високите градуси на готварските уреди, витамин C, който е термолабилен витамин, се губи, а и доста други скъпи субстанции. Дюлята умерено може да бъде употребена за подготвяне на разнообразни фрешове и смутита, или даже настъргана за плодова салата с добавка на круша, ябълка, слива, киви по ваш избор. Така освен ще се лишите от усета на стипчивостта, само че и ще се насладите същински на една вкусна плодова салата.
Оставена на място с ниска температура от 6 до 8 градуса за интервал от към 3 месеца с висок % на мокрота, стипчивите нотки на дюлята съвсем изцяло изчезват и по този начин тя елементарно може да бъде одобрявана и независимо. Би било добре да се отдаде заслуженото внимание на лечебните качества на дюлевите семена в частност. В тях се съдържа витамин B17, прочут още под името лаетрил или амигдалин. Този витамин най-често се среща при дивите плодове за разлика от култивираните, които консумираме ние. При тях той е съумял да се запази, само че в семената. Лаетрилът (комплесно цианово съединяване, което сходно на витамин B12 също има ниска токсичност и съдържа цианов радикал) има неповторими антиракови свойства.
Най-често дюлята влиза в приложимост на едно домакинство откакто авансово е минала термична обработка под друга форма – за подготвяне на сладко от дюли, мармалади или желе.
Автор: Детелина Динева
Инфо: www.agronovinite.com
